Хан Юнис, Газа – На тротоара пред дома на Джамил Абу

Хан Юнис, Газа  – На тротоара пред дома на Джамил Абу Аси в град Бани Сухайла в южната част на Газа, източно от Хан Юнис, 31-годишният мъж и братовчедите му са заети да готвят огромни котли с храна.

Веднъж Абу Аси готвил домашни ястия въз основа на молби от хора. Но откакто израелска въздушна офанзива унищожи кухнята му по време на израелската атака в линията Газа през 2014 година, той смени предавката.

Продължавайте да четете

лист от 3 елемента'Ние отидохме през ада': палестински двойни жители се надяват да изоставен Газа Какво е въздействието на войната на Израел в Газа върху арабските народи? " Ние бяхме кръстени тук и ще умрем тук ": Най-старата черква в Газа е бомбардирана завършек на списъка

Семейството му към момента готви, само че в този момент особено за да помогне на тези, които са били разселени от офанзивите на Израел и обсадата на Газа. Това е задача, която се тества както в никакъв случай до момента.

Според Организация на обединените нации един милион палестинци в линията Газа са били вътрешно разселени, откогато Израел стартира да бомбардира територията на 7 октомври. Общото население на блокирания анклав е 2,3 милиона. Много от тях са се преместили на юг от Ивицата след многократни предизвестия от израелските военни да изоставен севера.

Всеки ден фамилията подготвя 2000 ястия, които хранят някои от пристигналите в Кан Юнис, увеличавайки популацията на южния град до повече от половин милион от към 220 000 през 2021 година

„ Започвам сутринта си да диря дърва, тъй като нямаме газ за готвене “, сподели той пред Ал Джазира, имайки поради цялостната обсада на доставките на гориво за Газа, наложена от Израел от 7 октомври насам. Но някои дни донасянето на дърва е рисковано, сподели той, като се има поради близостта на града до границата с Израел. В неделя палестинската въоръжена формация Хамас, която ръководи линията Газа, съобщи, че е отблъснала опит за израелска офанзива в региона на Хан Юнис, при която беше погубен израелски боец.

„ Не желая да се посрамвам на заплаха “, сподели Абу Аси.

„ Опитваме се да свършим нашата част “

Абу Аси и братовчедите му са разпределили функциите си, с цел да бъдат по-ефективни. Един човек има задачата да нарязва лука, различен да прибавя съставки и да разбърква тенджерата, а трети да опакова и опакова ястията.

Повечето от ястията включват ориз, леща и фрике, зърнена просвета, приготвена посредством печене на зелено зърно. Месото преди беше съществена храна, само че в този момент се набира по-трудно, защото доста месарници затвориха магазините си, откакто бяха развалени от израелските бомби и заради липса на доставки.

Много палестинци, които са се преместили в южната част на Газа, са намерили заслон в учебни заведения, ръководени от Агенцията на Организация на обединените нации за подкрепяне и работа (UNRWA) - организацията на Организация на обединените нации за палестинските бежанци - вярвайки, че това са релативно по-безопасни места. Други отсядат в тесни условия при приемни фамилии и общности. Някои напуснаха севера единствено с облекла на гърба, други с дребни раници.

„ Училищата надали са места за леговище “, сподели той. „ Те са гробища за живите, без най-необходимото за живот. Опитваме се да създадем нашата част, въпреки и дребна, за облекчение на тази рецесия за хората. “

Опустошителната бомбардировка на Израел последва изненадващо нахлуване на Хамас против Южен Израел на 7 октомври, което докара до гибелта на 1400 души. Израелската бомбардировка на Газа от този момент е сравнила с земята цели квартали и е умъртвила повече от 4600 палестинци за 16 дни, в това число 1873 деца и 1023 дами.

И въпреки всичко за Абу Аси — както и за палестинците в Газа, Израел и окупирания Западен бряг — последната експанзия е единствено увещание за персонална история.

 

„ Красива обществена взаимност “

Абу Аси е трето потомство емигрант, в началото от Яфа, където неговите баба и дядо са били изселени през 1948 година по време на това, което палестинците назовават ​​Накба. Повече от 750 000 палестинци бяха принудително изгонени от техните земи и домове, към 500 града и села бяха унищожени и хиляди бяха убити в развой на етническо пречистване, осъществен от еврейските милиции и военните на зараждащата се тогава израелска страна.

„ Нашият дядо ни сподели, че е доста мъчно да бъдеш емигрант и че тази мъка в никакъв случай няма да бъде забравена и се предава на всяко потомство “, спомня си Абу Аси. „ Болката в сърцата ни в никакъв случай няма да ни накара да извиним на Израел за това, което направи и продължава да ни прави. “

Децата, наранени от войната този път, в никакъв случай няма да могат да не помнят оцеляването без храна, вода или електричество, сподели той.

Но измежду ужаса и контузията от ракетите и обсадата, една общественост се събра. Някои хора се обърнаха към фамилията на Абу Аси, с цел да видят дали те също могат да дарят храна на разселени палестинци.

„ Има красива обществена взаимност в град Хан Юнис “, сподели Абу Аси. „ Не можем да приемем, че гладните хора не могат да намерят храна, тъй че има това органично съдействие, с цел да сме сигурни, че самодейността продължава да работи. “

„ Чувствайте се в сигурност измежду хората “

За да отговори на потребностите от храна на възходящото разселено население, което Хан Юнис приема, Абу Аси усили броя на котлоните за готвене и раздели работата сред два екипа.

Приготвянето на храната стартира в седем сутринта, а готвенето продължава до 14 часа.

„ Не можем да напуснем работните си места, само че казахме на тези, които имат потребност от храна, да идват от два следобяд до 17:00 часа “, сподели Абу Аси.

„ Някои жители непринудено раздават храна в колите си на разселените, което е добър жест, защото доста от разселените нямат средства за превоз, нито познават доста добре региона. “

Някои фамилии са признателни даже единствено за ориза — постоянно за единственото им хранене за деня.

Карама Мусалам, 40-годишна майка на пет деца, търсеше храна, когато се натъкна на семейство Абу Аси.

Семейството й, в това число 80-годишната й свекърва, избягаха от вкъщи си в град Бейт Ханун в северната част на Газа при започване на войната. Те са отседнали в учебното заведение на UNRWA в Бани Сухайла.

Мусалам не познава никого, нито има родственици в и към Хан Юнис.

„ Когато излязох да диря храна, открих тези млади мъже да готвят и те ми дадоха две ястия, тъй че да е задоволително за децата ми “, сподели тя.

„ Казаха ми, че мога да пристигам всеки ден и да одобрявам каквито и да е налични ястия “, добави тя. „ Ето за какво се усещах в сигурност измежду хората. “

„ Ние всички сме една общественост. “

Източник: Ал Джазира